Игнажден е един от големите християнски празници у нас, който се отбелязва на 20 Декември. На този ден православната църква почита паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. В народните поверия се вярва, че от този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Дните от Игнажден до Богоявление са познати в нашия фолклор още, като Мръсните дни, през които настъпва преходът от старата към новата година. Това е и периодът, през който младите жени, които не са раждали не бива да работят, за да може да родят по-леко своите деца. В навечерието на празника е първата Кадена вечер, за която се приготвят различни постни ястия, като на трапезата се слагат традиционно сурово жито, орехи, варена царевица, булгур, боб, ошав и други.
Какви са обичаите и какво по традиция се прави на Игнажден
Типичен за Игнажден е обредът „полязване”. Традиционно през целия ден, стопаните съблюдават какъв ще е човекът, който пръв ще прекрачи прага на дома им. Ако той е добър и заможен, тогава и годината ще бъде добра и плодородна.
Според обичая, при влизането си в къщата, гостът трябва да носи със себе си съчки, които е събрал край дръвника на двора. Тях той трябва да постави на купчинка пред огнището и да седне или да клекне над тях като вика: “пиу-пиу”. През това време, стопанинът на къщата трябва да го поръси с орехи и сушени плодове, викайки “кът-кът”. Чрез този ритуал се цели да се осигури добър приплод на кокошките и другите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, за да заискри. Докато прави това, той благославя, като казва: „Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща”.
В Западна България има обичай стопанката да даде на „полазника“ решето, в което е сложила различни семена и да го накара символично да сее наоколо. Правейки това, той благославя да се родят много пшеница, царевица и ечемик на полето. Първият гостенин на дома се кани на трапезата и се гощава с ракия и вино и му се дава специален “игнатийски кравай”. За благословията му, стопаните може и да го дарят с риза, чорапи или кърпа. Ако годината се окаже добра и плодородна, то на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.
Народни гадания и поверия на Игнажден
Много са гаданията в българския фолклор, свързани с Игнажден. По това кой първи ще влезе в дома ви се гадае каква ще бъде годината. Ако човекът е добър, то и годината ще бъде добра и плодородна. Друго поверие гласи, че ако на Игнажден има много звезди на небето, то това е знак за богата реколта, през следващата година, а ако на този ден синигерите писукат силно, то времето ще бъде много студено.
Освен гадания, има и редица народни поверия, за това какво не трябва да се прави на Игнажден. Според едно от тях на празника не бива да се пеят песни след залез слънце, за да не загуби човек гласа си. Друго поверие пък гласи, че не трябва да давате заем, за да не изпаднете в нужда. Още едно от известните поверия за Игнажден казва, че на този ден човек не трябва да си купува обувки, за да живее дълго.
Автор: Юлияна Божилова
